Как обичам да вали!
Късно вечер в звездна хлад.
Трепетните ми мечти,
тогава пламенно летят.
Не угасват от водата,
тя ги кара да растат.
И да бродят по земята,
търсейки към тебе път.
Мойто счупено сърце,
на дъжда във такта бие.
Лети във нашето небе,
иска тебе да открие.
Но когато спре дъжда
и водата изпари се...
В звездната ми тишина,
сещам се... това мечти са...
© Нал Todos los derechos reservados