Дъждът се лее на ресни безкрайни,
прогизнала е сивата му риза.
Разказва ми той приказки омайни,
събрани от далече и от близо.
За ято щъркели пътуващи на юг,
оставили гнездата си самотни
да чакат тихо пролетния звук,
за да се върнат по местата родни.
За далечна някаква страна,
където слънцето напича жарко
и му се молят свойта хладина
да изсипе той над тях за малко. ...