Как красиво вън вали,
тъй както в моите очи.
Но тези горчиви сълзи,
не красиви, а отровни са, уви...

Не са като тези на дъжда,
повече приличат на нежна пролетна роса,
тъжна от това,
че пада само сутринта.

И тъй както тя
напоява рано своите цветя,
така и аз поливам своето лице
и твоето ледено сърце.

Но със сълзи едва ли ще го разтопя,
по-скоро жаждата за обич аз ще утоля.
А то недоволно ще е пак, нали?
И ще пожелае нечии други сълзи.

И когато слънцето изгрее през деня,
сянка ще се спусне  над моята душа.
Сянка не от облаците зли,
а от тези черни  сълзи.

А отвътре така жестоко  боли.
Уплашено отново е сърцето ми.

Дъждовни сълзи и срутени мечти.
Никой няма пак да озари
тези толкоз плакали очи.

2006