Fgttn (Няма значение)
116 122
18 ene 2008, 10:53

Дъждовните Капки 

  Poesía
763 0 3

Капки ситни редят се по стъклото,
бавно... една по една падат безспир,
Капки... след време сливат се в една,
сливат се пак и пак, така без мир.

 

Капки... приличат ми на хора -
и те бързат така, без да спрат,
те живеят така без опора,
на която да могат да се опрат.

 

И те така тъжни са и самотни,
като капка идват и си отиват,
като дъжд радват и тъжат,
емоциите не се и опитват да скрият.

 

А тези капки... капки дъждовни,
същите са и като сълзите,
небето - може би и то отчаяно плаче
и пълни с тези капки реките.

 

Заливат ни капките и не питат
дали желаем ги или не,
не се интересуват кой си,
за какво живееш и пътуваш закъде.

 

Те живеят от нашата тъга,
чрез нея събират своите сили
и в сълзите ни намират приятели,
които са изгубили или открили.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??