23 ene 2008, 15:28

Дъждовно  

  Poesía » Otra
751 0 10
Тих ромон от капки дъждовни,
тих писък на блудна душа,
откровение... забързани стъпки
по сивата утрин, пак под дъжда.

Усмивки, скрити под влажни ревери,
ругатни под стъкла запотени,
загрижени хора, мокър паваж,
неизписани думи... по пустия плаж.

А аз съм там, сред тази еуфория
смълчано стоя си... закрита с чадър.
Попитах морето: "Знаеш ли кой е?",
а то... прегърна ме като приятел добър.

© Лара Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви за прочета ...
  • "Усмивки, скрити под влажни ревери,
    ругатни под стъкла запотени,
    загрижени хора, мокър паваж,
    неизписани думи... по пустия плаж.
    Пишеш прекрасно...Поздравления!!!
  • Много ми харесва как пишеш .Поздравления!!!
  • Морето ..ех морето Креми ,онова бурното ,примамващото и възпятото
  • Морето... морето!

    Поздрав, мила!
  • Рени , никога не е късно .Благодаря ,че прочети .. и също ,че си харесала.
  • Поздрави и на теб Здравче
  • mariniki благодаря ти мила .
  • Благодаря ти Гале
  • Харесва ми, Лара.
    с обич.
Propuestas
: ??:??