Вали дъждът и бие ме в лицето,
прикрива Самотата ми безумна.
Под мокрите одежди на клепачите
остава само полъх на... солено.
A теб те няма - шепнеш от гърдите ми.
Със всеки удар - ехо в Празнотата.
И колкото да ровя и да търся,
отчаян съм - залива ме Тъгата.
© Евгени Янев Todos los derechos reservados
Много нежно...Хареса ми!