Ще се сипне дъждецът вечерен,
под прозореца тихо, ще ръмне,
а сърцето ми - пътник неверен,
като стара камбана, ще звънне,
ще политне с капките бистри
натежало от мъка и гняв.
Под дъжда своя грях да изчисти,
да намери то пътя си прав...
Ще го чакам разперил ръце
за прегръдка под късния дъжд!
Мое старо, немирно сърце
полетяло навън изведнъж.