Дъждът

9 jun 2009, 18:19

Poesía

809 0 2

На прозореца на моята стая
стоя и дъжда съзирам.

Гледам как порой се сипе и умива:

земята, тревата, праха по листата,

а с тях си отива и усмивката ми жива.
Но дъждът спира, дарил на света
свежест и нова сила.

Последни капчици се удрят в земята,

а зад черния облак се прокрадва светлината.

Тя лицето ми огрява,
но в погледа ми бурята не престава.

Дъждът пороен, света обновил,

с капките свои усмивката ми е отмил.

Сега навън животът бурно продължава,

а в мен само болката остава,

бавно да ме изпепелява.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.