На дъщеря ми
Дъждът и тази нощ не закъсня...
Барабани по покрива. (Минорно)
Тя пак е до прозореца. Сама.
И с Мрака зад пердето си говори...
А Мрака - диша топло. Като жив!
Единствено Дъжда го натъжава...
И на жената профила красив -
зад бялото перде се откроява.
Каква магия в този профил блед!
Как ореолно в тъмното сияе...
Жена - неволна Муза на поет. ...