Дъждът разказва...


Хубава една жена,

за пазар е тръгнала,

но пеша - без кола.

Бил наблизо магазина,

пък и топло... още не било зима.

Всичко си вървяло тъй по план,

битието за деня се виждало като на длан.

Покупките ú малко били...

и затова - поставила ги във хартиен плик.

Плодове, месо, бира и бурканче с чили.

По път за вкъщи никой не разбрал

пороен дъжд как обилно завалял.

Намокрена жената проклинала небето,

че не я изчакало да се прибере - и ето...

пликът хартиен се намокрил скоро от водата

и плодовете много търкулнали се по земята.

С одежди мокри започнала жената да ги сбира

и  роптаела срещу дъжда: "Изобщо Той защо не спира?"

Обидно някак си било... всички гледали я с подигравка,

как в дъжда тук гони портокали. Там - кутийка бира

или бурканчето със лютата подправка.

Пренебрежение излъчвала тълпата, че е сама жена

и без кола в такава поза под дъжда,

ехидност в няколко лица наоколо видяла тя.

Но тук в момент един

се появил автомобил,

модел непретенциозен,

с цвят аквамарин.

Отвътре излязъл мъж обикновен

и без дума да продума,

и без от дъжда пороен

той да се страхува,

помогнал покупките мокри,

да бъдат събрани от дъждовните локви.

Днес този мъж обикновен

е до тази жена и нощем, и понякога и ден.

Е, не е милионер или супермен,

но е добър съпруг и баща,

на - има-няма - три деца!

Та от този дъждовен ден – ден Съдба,

една жена гледа по начин друг

и на обикновените мъже, а защо не и на мен - Дъжда!

Rygit