Ято птици долу в долината
с далечния си поглед ще догоня,
дали ще избягат от тъмнината,
която тук винаги ще помнят?

Тихо - като след редица изгреви,
като след дъжд неочакван тук...
И ако птиците ми четяха мислите,
може би щяха да усетят студ...

А аз си имам даже и крила,
но не при мен, а в тях,
не ми трябваха - та затова
ги превърнах в шепа прах...

Тихо ще бъде, като след изгрев,
аз ще съм дъждът сега отново
и птиците в тази мисъл
ще мръзнат в тази хлад сурова...