Дълбини

18 dic 2007, 19:35

Poesía » De amor

641 0 4

Душата ми, безкрайно нежна

като вода на езеро прозрачно,

накъдрено от вятъра небрежно,

теб търси, безсилна във здрача.

Вълните се редят, хвърлят златни мрежи

към незнайните и тъмни дълбини.

А ти растеш като видение,

надвиснало над сребърната шир.

Дошъл с нощта, звездите и вселената

душата ми да утешиш.

И моето прозрачно отражение

да хванеш, да скриеш

и с трептящо вдъхновение

сърцето ми да преоткриеш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

GLAVATA (Тодор)

2007-12-19T00:00:08+02:00

браво!!стихът е страхотен!!
martin_fly (Мартин Драганов)

2007-12-18T23:06:06+02:00

Наистина много хубав стих,но достатъчно си го украсила с думи и няма нужда от допълнително украсяване...
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-12-18T20:24:11+02:00

Хубав стих!
venus (Вечерница или Зорница)

2007-12-18T19:44:02+02:00

Съдържанието е перфектно, ...искам само да ти кажа, че подобно "уж" украсяване губи Въздействието на стиха(почти се насилих да го прочета!!) Казвам ти го с най-добри чувства