Дълбоко се е свряла завистта.
И смуче святост… Трови ме с обида.
Преобразява вечните неща,
така че тлението даже им отива!
И спомените лепнат от тъга,
крилете им тежат и закърняват
от жилото на тази суета,
която в нас посяваха от рано…
Духът жадува светли небеса,
но в здрача на претенцията остава…
А Бог живя смирено на света
и всички ни към кротост призовава…