24 nov 2006, 21:43
Дълбоко в повърхността
609
0
3
Тъмната улица, по която вървя,
е прекрасният живот,
който уж живея.
Кристалната вода отмива кръвта
от душата ми мъртва и отново
се смея.
Усмихвам се в знак на радост,
за да не срещам погледи
на съжаление,
моят свят е тесеракт,
инсрукция за неведение.
В умът ми напират толко гласове,
но как да ги чуя, щом всеки крещи,
и над мен в сивото небе моят ангел
тихо скърби.
Страда за сърцето ми изнасилено,
опозорено.
Дори и мама не попита за момчето си
боли ли го, дали е наранено.
е прекрасният живот,
който уж живея.
Кристалната вода отмива кръвта
от душата ми мъртва и отново
се смея.
Усмихвам се в знак на радост,
за да не срещам погледи
на съжаление,
моят свят е тесеракт,
инсрукция за неведение.
В умът ми напират толко гласове,
но как да ги чуя, щом всеки крещи,
и над мен в сивото небе моят ангел
тихо скърби.
Страда за сърцето ми изнасилено,
опозорено.
Дори и мама не попита за момчето си
боли ли го, дали е наранено.
© Стеси Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Може би си права, че в известен смисъл говоря за себе си. Но и по принцип се случва така и ние не можем да го променим.
-
Мило момиче, майка ти изглежда е много заета, за да попита дали момчето или момичето е наранено. И все пак мама е тази, която трябва да знае, че нещо те боли. Намери начин да разговаряш с нея. Покажи на нея стиховете си. В стиховете ти има болка. Не е важно каква оценка ще дадем на стиховете ти. Децата не трябва да са тъжни. Това трябва да са най-хубавите ти години.
-
Добре дошла! Тук е мястото, където всеки може "да сподели" откровено!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
