Спокойствието диша тихо
и от дъха му вдишвам аз...
Притегля ме във въздуха си.
После в него ме гори.
От разума се стичат капки,
пречистената еуфория струи
по капилярите му - водопади,
рисува празнични дъги.
Вдишването е велико!
Зарива мътното, петнистото и бди.
Разпръсква и навива на кълбета
очакване на второ вдишване „Спаси". ...