"Човекът е на дълг голям обречен"...
е казал някой, знам ли вече кой?!
Но тази мисъл от дете я помня
и някак си свещена е за мен.
Но що е дълг?!
Дългът за нас какво е?
Замисляме ли се за миг дори?
Забързани, заслушани в прибоя,
вървим напред с приведени глави.
И някак си привиква с туй човекът,
забравил за дъпга си той.
Не се замисля и не пита:
защо е тук и кой е той?
© Анка Келешева Todos los derechos reservados