Чаках ли те... или просто се надявах,
че съществуваш нейде по света...
Любов и вяра всекиму раздавах...
не исках нищо в мене да пестя...
Отде да зная, че ще дойдеш
в така обикновен и мрачен ден...
Потърсих вяра, да те стопля...
но свършила бе... затова ти дадох мен...
Погледна ме, със недоверие и със насмешка,
какво предлагам - нищо, просто мен,
любов изстиваща, съдба човешка
и твойта стяга те, души те, наранен... ...