4 may 2010, 23:13

Дълго молих слънцето да не изгрява 

  Poesía » De amor
994 0 3
Изтощени от борбата с урагани,
попаднали в пустинята, на края на света,
прегръщани от вятъра, засипвани от пясъчна мъгла,
се молим времето да спре...
Открихме си оазис и през палмови листа,
лежейки, се опитваме да преброим звездите,
да не заспим, да продължи мига...
Душата, пеперуда пъстроцветна,
застинала във летаргичен унес,
внезапно стресната от огнения прилив,
политна устремно към светлината
на лумналия в мрака пламък, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??