Понякога скитах
и съвсем неприкрито
оставях тънки следи
по устието
на придошлата тъга.
Пребродих пространствата.
Срещу живота вървях
по тротоара
на непредпазливата си
душа.
Върлувах със сенките
на мечтите.
Една по една
преодолях преградите
на битието.
Безмълвно хлипах
там в тъмнината,
но вървях.
Разкъсваха ми небето,
но проклятие не изрекох.
Скъсяваха разстоянията
между мен
и ръждивата болка.
Убиваха в мен детето.
В съня си го раждах пак -
все по-пречистено
и по-светло -
като мантра
от снежно зачатие.
И чужда,
и своя,
превързах душата си,
изградих й обител,
в която да може
да изчака края
на дългото си причастие.
Въздух и вода си ми,
Животе!
11.04.2008 г.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
това което само мога да кажа за твоите стихове е, че са много лични и от струи твоята чувствителна, лъчезарна и променяща се душа. моето мнение е, че поезията е резултат от излязла душа от автора - изблик на неговите скрити усещения и всяко такова "излизане" е прекрасен акт на освобождаване и споделяне. надявам се да ми напишеш коментар за моята "излъгана любов" когато се появи.