19 oct 2005, 13:18

Дълго тичам 

  Poesía
1419 0 4

Дълго тичам по мокрия път,
дълго, а за теб е минута,
покрай много човешки съдби -
невидяна, нечута.

Въздухът пак не достига - боли,
приближавам се към финала,
а дъждът все ръми ли ръми
и нашепва: "Раздяла".

Нито първа ще бъда,
нито последна.
Победител и губещ без име.
И когато накрая поседна
ще си кажа: "Животът ли?...
непобедим е!"

© Божидара Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??