Дървената люлка в стария квартал

2 ene 2015, 20:27

Poesía

543 0 3

Дървената люлка в стария квартал,

самотно изскрибуца щом подминах,

затрупана в забрава и във кал,

посрещаше поредната година,

където спомени за весел глъч

прорязваха прогнилите страници

и вместо мен, и вместо нас

днес люляше единствено звездите.

Стъписа ме,

обърнах се и там,

на дървената люлка оживяха

мечти и обещания, и свят,

които някога на някого бях дала.

В които вярвах, вярвахме

и там,

люлеейки детинските прищявки,

в квартала малък, във света голям,

разплитахме житейските загадки.

Прашинка насълзи очите ми,

поседнах да се полюлея,

в квартала стар бе тихо и уви

прииска ми се с вас да се посмея.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2015-01-04T08:44:03+02:00

"люлеейки детинските прищявки,

в квартала малък, във света голям,

разплитахме житейските загадки."

Красива носталгия...
stoyna (Стойна Димова)

2015-01-03T17:37:35+02:00

Приятно и прекрасно връщане към спомена на детството - най свидните и най-чистите спомени от невинността. Чудесно е, че са ти помогнали да напишеш тази мила и приятна творба.
Поздрав и приятна вечер!
Xadess (Дилян Георгиев)

2015-01-02T22:04:58+02:00

Спомените са нещо, което рано или късно ни настига, за да ни припомни времена, в които сме били по-щастливи, по-безгрижни, далеч от скучния ни сегашен живот! Поздравления за творбата! Малко хора разбират колко са важни и ценни спомените, докато не ги загубят, но тогава пък не осъзнават липсата им...