9 dic 2013, 11:27

Дървета 

  Poesía » Versos blancos
917 0 0

Дървета черни
с дълги пръсти.
Замръзнало в корите им сърце.
Дървета с тъмни, гниещи ръце
протягат се
и все
не се
докосват.
Не искат обич
и не подаряват те.
Дере се вятър.
Гръм.

Порои.

Трещи.

Крещи.

Ломи и преобръща.

Дървета черни се извиват и прегръщат,

не страдали до днес за друг.

Дървета във борба.

Горещо.

Пробудените сокове кипят.

Студени млади стволове лежат,

отдали

преди края

свойта нежност.

Лъчи.

Мълчи във бледожълто слънце.

То стопля наранената земя.

Как тръпне,

утешава тя

прегърнати, разплакани и скръбни.

Но съхне бързо гъстата смола.

Изстива разтуптяното сърце - 

дървета с тъмни гниещи ръце

протягат се

и пак

не се

докосват.

© Мария Страшилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??