Пак птици славят в светлите си химни
небето и тревите, и цветята.
Забравила несгодите си зимни,
отново диша с пълна гръд Земята.
Дърветата са булки – цели в бяло.
Към слънцето ръцете си протягат.
Реката им е синьо огледало.
За първа брачна нощ сега се стягат.
И срамежливи, плахо се оглеждат.
Не знаят, милите, какво ги чака.
Изпълнен със любов и със надежда,
целува ги женихът им – Южняка.