Дърво без корен
Лъжовен свят в книжовен ред,
какво ли пак ще ни разкажеш?
Небе… хвърчило без конец….
очи, поискали да знаеш…
Къде осъмва радостта и колко
са сълзите в “твоето... оттатък”?
Как пее тихо любовта… за “малко”
в стихове и проза чрез един Приятел!
Прости на Изгрева, че първо
идва тук, а аз - на Залеза -
че закъснява…
Дърво без корен
е митът, че Род и Дом
не се сънуват… и, че леко се оставят…
Посветено...
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
В сърцето на свободния
гнезда не свиват
прелетни птици