(Посветено на Николай Хайтов)
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората!
Пребродил я той сам цялата планина,
по градове и малки села за История.
Една история родена от хората, от бита
за борбата им за хляба и за челядта!
Разказва им истории от хора за хората,
а в края на разказа има поука една.
Как да живеем и да обичаме живота,
че какво е писано на човек ще стане това!
И сега като завали дъжд над Родопа планина,
сякаш небето пак плаче за родопчанина.
Планина сиротна а дърветата се поклащат с тъга,
не ги режете, те са дробовете на тази земя.
Той, Хайтов, даваше и сърце а и душа,
обичаше много нашата родина страна.
Сега спомняме си за него с малко тъга.
той остана в нас с разказите си за хората!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados