12 jun 2008, 15:11

Дързост 

  Poesía » Otra
680 0 3

Разсърдих всички Богове!
Оставиха ме сам-сама да се оправям,
затръшват ми вратите на обителта си
и пращат ми светкавици и дъжд,
за да ме сплашат.

Прерязах корените
на дървото, на което люлка връзвах
и то изсъхна, и заплашва да се срути
върху трупа ми на обесена несретница,
люлееща се над безбрежното.

Обръщам се към себе си,
за да намеря извора на силата,
защото знам, че там дълбоко
в дебрите на мойто безсъзнателно
бълбука лава тлееща.

О, Богове!
Дали ще съумея да удържа без вас
на напора на моето безумие!

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??