bojenski (Иван Иванов)
266 2718
17 nov 2014, 18:26

Дъще моя 

  Poesía » Otra
2764 0 10

Дъще моя, нежно, мило цвете

що посях с надежда и любов.

Колко спомени и радост ми донесе,

помниш ли как във прегръдка те люлях?

Помня колко беше сладка,

как ухаеше на мляко и парфюм,

как мечтаех да си със душа богата,

да си човечна от сърце ти пожелах.

Дъще моя, вече си далече,

имаш си живот избран.

Рядко спомняш си за мене,

но това не е проблем голям.

Важното е, че те има,

че си още със криле,

обичта не е верига

само моля се да си добре.

А когато дойде време

да си тръгна много уморен,

не скърби за мене, цветенце любимо,

аз ще съм до теб по пътя твой!

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??