(подслушана и записана в с. Бусманци)
Седели на по дремка двама шопа, всеки с шишенце и голема сопа,
седели си на сенка, па хортуват, тъй хортуват, тъй умуват:
- Ей, Иване! – Кáжи бре, Горане!
- Яз, таквоз, си мислим за нещата, за каменяко и дръвьéто у гората,
сучем, мислим, гат’ си пийна, от дека идат, бре, макя им нийна?
- Прост си кат’ трева острика! Идат от Големото начало на Светлика!
- Бре, тюх, олеле, и бре, дé бра, мале ле! Верно, бееее!
- Ей, Иване! – Кáжи бре, Горане!
- А Големото начало, свате, от дека е, макя му non-suturáte*?
Понабръчкал си чело Иван, напънал мисъл, га’че кожа на тупан.
- Ой, вай, леле, леле, льох, брех, мила мале, ...