Нагледах се на лъскави витрини,
на хора със изкуствени лица,
от ден до пладне нещо да отмине!
Преситих се от лукса на света!
Ще каже някой: Ти си невъзможна!
Живей сега, и тук, и за мига!
Във днешно време всичко е възможно –
и кой ти гледа хорските лица!
Обаче аз, навярно остарявам,
мечтая все за простички неща,
тъй често тишината съзерцавам!
Е, май ще ми хареса старостта!