Казват, че съм като анимационен герой:
създаден от парченцата души на образи,
развален от комплексираност, друго мое
недъгче, което все би ви носило тормоз.
И че съм се скрил там, далеч зад Егото,
което бил съм използвал като "дърво".
И може би дошъл за истината - временно,
Небесният Овчар видял е нещо доста зло.

Казват, че съм мерзък и злооупотребяващ
с добрите души на всички намиращи се тук.
Може ли, само за миг, Отецът, тъй забравящ,
да не вижда същото и в още някой друг?
И моите скрити или явни коварни желания,
ме тласкат към извършването на една злина.
Може би за душата си, нямам ни оправдание,
и ако само я имам - бих признал тази вина.

Казват, че не съм разбирал от поезия,
и че всичко, що написах тука е било лъжа.
Но всъщност в мене не боледува егото,
а желанието да се съблека пред вас с душа.
И че, не съм разбирал волята на другите,
че не съм им давал необходимата им свобода.
Или, че съм бил поредния, един от лудите,
които не искат да видят сложното в света?

***

И каквото и да казват, е нормално -
всеки вижда света не по-далече от ума си.
Сякаш за мен думите са тривиални,
и всичко, което ще предизвикат, е смеха ми.

И каквото и да мислят и изразяват другите,
аз не бих се променил за на нечий... капризите.
Мислете ме за най-откачения измежду лудите,
но трудно можете да се докоснете до мислите...