Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
12 nov 2021, 21:07  

Е, не, че нещо... 

  Poesía
437 3 12

Е, не, че нещо, но да те помоля,
не може ли на топличко, у нас?
Че ако зиме пиша боса гола,
ще ми излезе сред комшийте глас.

То не че те ме имат за нормална,
но седна ли на двора по куплет,
ще кажат и мъжът ѝ май е чалнат,
хем българка, хем никак не е в ред.

Та вземи, че тури си очилата,
че музата  повтаря все: Апчих!
И закърпи ми дупката в главата,
че вятърът отвява всеки стих. :)

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
И без пета
ИнаКалина ИнаКалина
Poesía » De humor, Otra
Отчаял се е много, гледам:
- Мъжки, стегни се, идва сняг и студ!
- Как пролет идва...
- Ха-ха, идва – дръжки! И ще удържаш като луд!
Белтък ни хвърля циганското лято, ...
  521  4  10 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Големи сладурки сте!
  • Хареса ми.
  • А вот это сильно! )))
    https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=320145
  • Нито музата ти е избягала, нито "дюшемето ти тропа", Наде, че ти на камък да седнеш, стих ти пуска!....А много ти отива да се правиш на мезе!....
  • Страхотни сте и двете!
  • И за мен, както винаги, Красе.
  • Така е, Миночка! Красе, плашилата ме обичат, аз съм Совата, която ги пази от гризачи, гаргите ги гонят сами.
  • Моето лудо момиче
    много скучае без стих,
    и да му затворят очите,
    на облак може да пише,
    а аз се пак насладих!
  • От месец - два съм вече на диета,
    направо се на четири превих
    избяга с друг и музата проклета,
    че нихт арбайтен на кафе и стих.
  • Е, не позна! Такъв ми е късметът,
    такъв ми е житейският резон -
    в главата денонощно дюшемета,
    потропват - разковани и в синхрон.
  • Дали .. от слънчевият взрив,
    или от погледа на голямата луна,
    генът ти е щур и див,
    и непокорна е твоята душа! Много ме радват творбите ти! Мнооооооооого!
Propuestas
: ??:??