О, горчиво разочарование, аз моля не идвай,
протегнало нокти над мойта мечта,
последния пламък надежда, аз моля, не взимай,
пристъпващо тихо на пръсти в нощта.

Ти заваля със снега, аз те помня,
ти беше вятър в нощта,
ти беше, макар и отдавна,
на теб за това не ще ти простя.

Едничка във мене, от хорската милост,
гореше самотна - свещта,
а аз, тъй вглъбена със детска наивност,
опитвах да я съхраня.

Отнето ми беше от тебе отдавна
онова, по което мечтах,

една стара обич на никой не трябва 
и бързо превръща се в прах.

В ръждясала вещ я превърна, аз помня,
ръждясала вещ без мечти,
дали бе мечтата или аз по-самотна,
от най-най-самотните дни.