Недей, не промълвяй и дума,
неизречени илюзиите стихват.
Утре болка и обещания няма
мечти и копнежи да сриват.
Ах, прости ми, така се обърках!
Не душата, навън казваш е сиво.
Аз тайничко май се надявах,
че и за теб е поне малко красиво.
Замълчи аз вече го зная…
Вълшебствата с детството свършват,
но нека за миг поне помечтая,
че съдби не случайно се сливат.
Невъзможно е и тук ще остане,
приемам го, нали вече съм зряла,
но в мен се бунтува и стене
едно момиченце в женска премяна.
© Мартина Todos los derechos reservados