11 nov 2010, 11:12

*** 

  Poesía
635 0 3

Аз ти обърках всички посоки

и помисли, и хоризонти...

И няма бряг да го прегърнеш

и няма църква да си пуснеш котва...

Все по-стръмно е нагоре

и няма път, постлан с надежди.

Все по-често ме сънуваш,

а аз те галя листопадно...

 

И няма бряг!

 

И няма котва!

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ники-
    Томад още не мога да чета мисли
  • принципно не е лошо.
    "и няма църква да си пуснеш котва..." не, че не успявам да намеря смисъл в този ред, но ако е това, окето си мисля, е трябвало да го измислиш малко по-добре.
  • хареса ми
Propuestas
: ??:??