***

11 nov 2010, 11:12

Poesía

702 0 3

Аз ти обърках всички посоки
и помисли, и хоризонти...
И няма бряг да го прегърнеш
и няма църква да си пуснеш котва...
Все по-стръмно е нагоре
и няма път, постлан с надежди.
Все по-често ме сънуваш,
а аз те галя листопадно...
И няма бряг!
И няма котва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas