25 nov 2011, 23:58

* * * 

  Poesía » Otra
612 0 4

Огънят на

Прабългарските

страсти

гори и топли

векове.

Душата,

Българска,

разкърти

разпятия и

пясъчни дворци.

Земя роди се.

Чиста,

светла и омайна,

като хубост на девица.

Като майка,

жадна да накърми

първата си рожба.

Българска земя,

небе от обич и

страдания.

Прегърнала мечтите ни,

приютила

бесовете ни,

като орлица,

надвиснала над

бъдните ни дни.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??