* * *

14 dic 2008, 7:53

Poesía

447 0 2

страхът отново ме обзема

той лашка ме насам натам

не иска той да се съвзема

той иска да остана сам

тогава ще съм негов пленник

желае силно той това

не искам аз да съм обречен

на него - не сега

как искам да го побеждавам

над него да се извися

но той над мене надделява

и ме натиска да заспя

аз ритам блъскам се и споря

но няма смисъл от това

страхът ми бавно ме превзема

отдавам му се и се руша

обратно на това което аз желая

не мога сам да избуя

със неговата сила ме омая

и бавно бавно се топя

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

deste (Росица Христова)

2008-12-14T21:54:08+02:00

Хубав стих...хареса ми.Поздрави !
azura_luna (Петя Стефанова)

2008-12-14T08:04:22+02:00

Страхът ни кара да вършим това,което не искаме да вършим.Подтиква ни да действаме против волята,против разсъдъка ни...