19 oct 2008, 21:03
* * *
Потъвам вече дни,
а дъното го няма.
Боли ме призори,
а вечерта е няма.
Вглъбена в нещо трудно
от болка се разплаквам...
Какво си, Светлина?
Какво си, та те страдам?
И няма ли, Мечта,
над мен да се разкаеш!
Разгледай ме сега -
очите ми да знаеш.
Очите - ослепели!
Очите - отлетели...
В един обичан свят,
където са живели...
В един прекрасен сън -
сън, в който са горели.
Сън,
в който стих
и лудост са се вплели.
***
© Коломбина Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Видимият образ на очите е нещо променливо и нетрайно . Важно е това което виждат или не виждат; недостъпното за окото - същественото.
Благодаря за това , че ми позволихте да разбера за съществуването на още хора , подобни на мен . -
и тъжно...и хубаво...
-
Много ми хареса! Поздрави и браво!
-
"Разгледай ме сега -
очите ми да знаеш.
Очите - ослепели!
Очите - отлетели...
В един обичан свят,
където са живели..."
Разгледах ги... в профила ти... Страхотни очи! И са тука! Целувки!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
в който стих
и лудост са се вплели.
!!!