***

25 oct 2011, 17:00

Poesía » De amor

588 0 2

Разсъмва се...

Навън е още тъмно.

Като тъгата във душата ми.

Винаги сутрин си тръгвам.

Ти оставаш след мене...

И затваряш вратата

зад откраднатото време...

Часове от време-на време.

Аз крада от живота

на друга жена.

Назаем ли те вземам?

Вина ли търся в любовта?

Ти докрай ме обземаш.

Аз без тебе не мога.

Не, не мога без тебе.

Тази моя вечна трвога.

Аз - с мойта любов неизменна.

Ти - толкова, толкова женен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.