Защо дойде, иди си ти, незваната,
защо си спомни тази нощ за мен,
не пъхай костеливи пръсти в раната,
дългът към теб отдавна е платен.
Защо дойде, иди си ти, нечакана,
защо превръщаш нощите в камшик,
сълзата ми пресъхна неизплакана,
остана само споменът безлик.
Защо дойде, иди си ти, негонена,
защо превръщаш нощите във стих,
душата взе ми, е вземи и спомена,
забравих вече, да, но не простих.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Поздрав!