12 abr 2018, 10:34

... 

  Poesía » Filosófica
368 0 1
Храна не ми е нужна,
нощта ми е погача.
Едно е да съм сита,
а друго да не плача.
Луната да ме слуша,
като сестрица блага.
Стиха ми да допише
преди на прах да стана.
И болчицата вляво,
дълбоко да заровя.
Макар за кратко цяла
в съня да се разтворя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??