mish (Таня Димитрова)
2 2
22 nov 2007, 11:47

* * * 

  Poesía » De amor
647 0 2
 

Oстана ми, приятелю, спомена,

остана ми мъничко тъга,

мигът на сладката болка,

осъждащ на смърт любовта.

Знаеш ли, че когато настъпи мрак,

аз се тласкам все повече към теб?

Знаеш ли, че те обичам безумно

и, мислейки за приятелството ни,

всичко потъва в мъка, а

после се сковава в лед?

Думите вече са излишни,

виждам само голи скали...

дори звуковете изчезват

злокобно затишни, болки,

скръб... и мен ще погребът.

Остана ми, приятелю, спомена,

остана ми мъничко тъга,

мигът на сладката болка,

осъждащ на смърт любовта.

© Таня Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??