* * *

24 feb 2009, 1:09

Poesía » De amor

649 0 0

Ти чувала ли си гласa на тишината
как шепне нежно - сякаш ураган...?
А виждала ли си ти блясъка на тъмнината,
очите галещ, като огнен плам...?
Усещала ли си компанията на самотата,
която не ти дава да заспиш,
понеже вика, като с хиляди уста...
Мълчи... и вика Твойто име... Да!
Във мрака твоите очи блестят.
Разкъсват тъмнината...
... Не!
Разкъсват само моето сърце!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas