Един безимен стих

5 sept 2020, 18:21

Poesía

1241 9 9

Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината
от листа бял цигарата си свих.
На пепел стана и понесен бе от вятър
един безимен, уродливо сгърчен стих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Един безимен стих

Искате да прочетете повече?

Propuestas