16 nov 2009, 0:47

Един безкраен почивен ден 

  Poesía
1503 0 4
Знам, че не мога и знам, че не трябва.
Съдят ме хорските думи,
но тази любов ме топли и сгрява.
Ние сме с тебе безумни!
Тя ми е нужна в студените дни.
Дава светлина и надежда.
През сълзи те моля:
"При мен остани!", но...
твойта пътека към нея отвежда.
Тръгваш насила, пристъпяш едва.
Знам, че при мен ти е хубаво, но...
няма как, тя е твоя законна жена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??