24 abr 2021, 15:32

Един ден… 

  Poesía » De amor, Del paisaje
617 2 3

Лунна светлина – морето сияе,

вълна подир вълна – сърце лудо играе…

Времето не чувства моята душа,

аз те очаквам тук на брега!

 

Надеждата, тя стопля ме само,

глава ще облегнеш на моето рамо,

с ръка ще погаля лицето ти нежно,

безмълвно ще скочим в морето безбрежно…

 

И музика сладка у нас ще разпали,

желанието страстно на чувствата стари

и навярно тогава ще чуеш песента,

отекваща дълбоко в наште две сърца…

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??