ЕДИН ДЕН НА ПРИПЕК

... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва,
тъй както в утринни роси
денят от Бога иде – харен,
и благо старчето коси
трева за своето магаре,
щом изтупурка таралеж
през топлинката сиромашка,
и Кума Лиса казва: – Беж! –
и тръсва из ръжта опашка,
и литва малкото врабче
със „Чик-чирик!” над котарака,
и меко слънцето пече! –
я, колко живинки го чакат,
поел си дъх, катериш пеш
живот на вили-мотовили...

И все така събираш сили
за стих, за обич и летеж!