Глъч, шум, животът кипи...
Минават трамваи, тролеи, коли.
Стоиш и гледаш напред в светлината
и чуваш кънтенето на тълпата.
Сред нея вървят и високи, и ниски,
звучат гласове на далечни и близки.
Усещаш как някой забързан се спира
и твоето рамо нехайно опира.
Обръщаш се, грешка, било е случайно,
не се случва нищо необичайно.
С поглед посрещаш крайпътните будки,
минават поредните дълги минутки. ...