Всред журналистите куртоазно хихика,

с тик отпъжда въпросите,

                                           както мухи;

умолително-жалостиво, с лисичи очи,

мига шушумигата Велчев,

                 както всякога - невелеречив.

Как да говори? -

            няма си глав-прокурорът актив.

Ала все по го обсаждат непочтително

микрофони и камери подозрителни,

в душата му нюхат:

                                  нещо там се таи.

Напразно, уви! - осъден е на безплодие

диалогът с Негово бронирано

                           магистрат-преподобие.