Проваляш се отново и отново.
Питаш се защо.
Как стигнал си дотук се чудиш
и гледаш пак през замъгленото стъкло.
А хората навън минават всеки накъде ли не,
но твоите мечти остават някъде удавени в дълбокото море.
И към теб отново никой не поглежда
и отново сам стоиш във тъмнината.
При теб не е останала и капчица надежда
и само леко дишане нарушава тишината.
Мислиш си ``Защо съм жив въобще?``
Това, което ти не знаеш е обаче,
че за тебе бие нечие сърце.
Или ще го откриеш ти,
или то тебе ще намери. И винаги помни,
че все някога ще си отиде
и тогава много ще боли!
© Пламена Todos los derechos reservados