Един живот

18 ene 2014, 18:54

Poesía » Otra

434 0 5

Криле на птица вятърът ми подари,

комета ярка свободата си ми даде,

звезда орисница със мъдрост ме дари,

а любовта жаравата си ми отдаде.

Земята ме научи да копнея,

небето пък ми даде светлина,

а слънцето в душата ми живее

и на мечтите с порива летя.

И детски смях във радост ме превръща,

а мъжки грях - във каменна стена.

Аз мога да наказвам и прегръщам,

да съм палач, светица и съдба,

да съм страстта, когато ме обичат,

да бъда ярост щом ме наранят

и с тези дарове да мога да напиша

един живот – познат и непознат.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Valens (Валентина Лозова)

2014-01-21T09:15:44+02:00

Поздрав за стихотворението!
reinbow (Биляна Битолска)

2014-01-20T18:53:19+02:00

Благодаря за вниманието
Надя,всички си носим орисията, само се надявам повечето да си имаме звезди орисници, а не вещици
Иван, наистина сте го усетил. Признава, че е писано отдавна
Кръстина, радвам се, че съм стигнала до теб
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2014-01-20T18:33:22+02:00

"И детски смях във радост ме превръща,

а мъжки грях - във каменна стена.

Аз мога да наказвам и прегръщам,

да съм палач, светица и съдба,"
..................................................
Много силен, жизнеутвърждаващ стих, който докосва сърцето!
Много ми хареса! Поздрави!
bojenski (Иван Иванов)

2014-01-20T16:14:44+02:00

Наистина е прекрасно и личи порива на младостта!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-01-20T11:34:13+02:00

Прекрасно е... така е,когато имаш звезда орисница!